Котката – член на семейството
Като малка винаги си имахме домашно животинче. Често се случваше да приютим наранено гълъбче или врабче. После ги пускахме, колкото и да ни се искаше да си ги запазим. Веднъж гледахме хамстер. Имахме зайчета. Но най- приятни спомени имахме от контакта с котките. Вярно, че трудно ги задържахме за повече от година, като поотраснеха, родителите ни ги оставяха при баба, защото тя имаше двор и това позволяваше по-нормален живот на животинките.
Не знам дали този факт е оказал някакво влияние върху разбиранията ми за живота, ценностите ми или отношенията ми към хората около мен. Определено ми помогна, когато вече имах свое семейство и детето ми пожела да има свой домашен любимец.
Нямахме никакви колебания относно въпроса, необходимо ли е да удовлетворяваме това желание. Отговорът беше положителен. Оставаше да решим само какво трябва да е. Хубаво беше да си имаме куче, но то изискваше повече грижи. Разхождане, място, условия. По-подходяща за начина ни на живот беше котката. И ето, отглеждаме вече втора котка подред. Защо се спряхме на котка.
Детето харесваше котките. Те са гальовни и доста самостоятелни. Не е необходимо да се разхождат навън няколко пъти на ден. Спят през по- голямата част от деня. Хранят се без да преяждат. Не позволяват никой да ги докосва, ако не желаят. Това щеше да научи детето, че котката не е плюшена играчка и е необходимо да се съобразява с това.
Сега писана знае нашия език и много добре разбира, какво ѝ говорим, защото реагира по правилния начин. Интересното е, че и ние разбираме нейния език. Мяукането за хранене звучи по различен начин от това, което казва, че е време да пуснем водата от чешмата, защото е жадна. Разбира се, то не можа да бъде сбъркано със зова „Сезам, отвори се“. Винаги разбираме кога е застанала пред някоя врата и иска да я отворим.
Животинката е най-щастлива, когато вечер всички сме се събрали край масата. Минава покрай всеки от нас, отърква тялото си, подушва всеки и ляга спокойна на свободно местенце наблизо, за да може да ни държи под око. Сякаш сме малките и котенца и тя се страхува да не се загуби някое или да не направи някоя беля. Посреща ни на вратата, когато се прибираме след работа.
Тя е любимката на всички и добре го разбира. Успява да ни манипулира без да се усетим. Единственото, с което не може да се спогоди е прахосмукачката, която вдига много шум.
Не се лишавайте от удоволствието да дарите любовта си на животинка. Тя ще ви се отблагодари многократно, отдавайки ви цялото си внимание, любов и всеотдайност. Не ставайте параноици. Можете да се заразите с всякакви бацили във всеки един момент, дори и да нямате домашен любимец. Просто той ще е член на семейството, за който ще се грижите по същия начин, както за другите.
