„Всички щастливи семейства си приличат“
(Лев Толстой, „Анна Каренина“)

Щастливите семейства си личат отдалече. Приличат си по начина, по който вървят, говорят си, почти винаги „се закачат“ и шегуват заедно, радват се един на друг. Да, действително си приличат. Но кое ги прави такива?
Със сигурност  в основата е любовта.
Нужно е хората в семейството да се обичат, за да се прояви което и да било от долуизброените.

Като малка винаги си имахме домашно животинче. Често се случваше да приютим наранено гълъбче или врабче. После ги пускахме, колкото и да ни се искаше да си ги запазим. Веднъж гледахме хамстер. Имахме зайчета. Но най- приятни спомени имахме от контакта с котките. Вярно, че трудно ги задържахме за повече от година, като поотраснеха, родителите ни ги оставяха при баба, защото тя имаше двор и това позволяваше по-нормален живот на животинките.