Като малка винаги си имахме домашно животинче. Често се случваше да приютим наранено гълъбче или врабче. После ги пускахме, колкото и да ни се искаше да си ги запазим. Веднъж гледахме хамстер. Имахме зайчета. Но най- приятни спомени имахме от контакта с котките. Вярно, че трудно ги задържахме за повече от година, като поотраснеха, родителите ни ги оставяха при баба, защото тя имаше двор и това позволяваше по-нормален живот на животинките.